По модела на д-р Джон Готман

Всеки любовен или семеен съюз преминава през различни периоди. В началото обикновено има вълнение, любопитство и силно желание да опознаем другия. С времето идват ежедневието, отговорностите, професионалните ангажименти, децата, умората, финансовите въпроси и неизбежните различия.

Понякога една двойка може да изглежда напълно стабилна отвън — партньорите се справят с ежедневието, разпределят задачите, отглеждат децата, вземат решения — и въпреки това между тях постепенно да се появи усещане за празнота.

„Това ли е всичко?“

Този въпрос не означава непременно, че любовта е изчезнала или че връзката е неуспешна. Понякога той показва, че партньорите имат нужда от нещо повече от добре организирано съжителство. Имат нужда от усещането, че животът им заедно има смисъл.

В книгата „Седемте принципа на успешния брак“ д-р Джон Готман и Нан Силвър поставят създаването на споделен смисъл като един от основните принципи на устойчивото партньорство.

За Готман пълноценната връзка не се изчерпва с това кой пазарува, кой взема децата, кой плаща сметките или как се разпределят домашните задължения. Дълготрайните отношения постепенно създават собствен вътрешен свят — своеобразна микрокултура на двойката, изградена от ритуали, роли, мечти, ценности, истории и символи.

От „аз“ и „ти“ към „ние“

Да бъдем двойка не означава да престанем да бъдем отделни личности.

Напротив — здравата връзка позволява едновременно да съществуват „аз“, „ти“ и „ние“.

Споделеният смисъл не предполага двама души да мислят еднакво, да имат еднакви мечти или винаги да бъдат съгласни. Той се появява, когато партньорите започнат да разбират какво е важно за другия и да създават общо пространство, в което различията им могат да съществуват, без да разрушават връзката.

Можем да си зададем няколко прости въпроса:

  • Какво означава за нас да бъдем семейство?
  • Как искаме да се чувстваме един с друг след пет или десет години?
  • Какво искаме да запазим независимо от промените, през които ще преминем?
  • Кои са нещата, заради които си струва да бъдем „ние“?

Точно в отговорите на подобни въпроси започва да се оформя културата на двойката.

Микрокултурата на двойката — невидимият свят на връзката

Всяка двойка постепенно създава свой собствен език.

Това могат да бъдат шеги, които само двамата разбират. Определен начин, по който се прегръщат след тежък ден. Любимо място. Песен. Неделното кафе. Начинът, по който празнуват рождените дни. Малък жест преди раздяла. История, която разказват отново и отново.

На пръв поглед това са дребни неща.

Всъщност те носят посланието: „Това сме ние.“

Тази микрокултура не възниква само в щастливите моменти. Тя се изгражда и през трудностите — начина, по който двойката преживява загуба, заболяване, професионална промяна, родителство, финансова несигурност или конфликт.

Именно тогава става особено важно партньорите да могат да се обърнат един към друг, вместо постепенно да се отдалечават.

Четирите стълба на споделения смисъл

В модела на Готман създаването на споделен смисъл се свързва с четири основни области: ритуали, роли, цели и символи.

1. Създайте ритуали за свързване

Ритуалът не е просто навик.

Той е повтарящ се момент, на който двойката придава значение.

Това може да бъде сутрешното кафе, целувката преди работа, телефонният разговор през деня, вечерната разходка, неделната закуска или един час седмично, в който телефоните остават настрани.

Важен е не толкова самият ритуал, колкото посланието зад него:

„Имаме време, което принадлежи на нас.“

Ритуалите са особено ценни във времена, когато животът става натоварен. Те пазят връзката от превръщането ѝ единствено в организация на задачи.

Помислете:

  • Как се разделяме сутрин?
  • Как се посрещаме вечер?
  • Имаме ли време, което е само наше?
  • Как празнуваме важните моменти?
  • Как се връщаме един към друг след конфликт?

Понякога промяната започва не с голям романтичен жест, а с един малък ритуал, който двама души решават да пазят.

2. Разберете и подкрепяйте ролите си

Всеки влиза във връзката със собствена представа какво означава да бъдеш партньор, съпруг, съпруга, майка, баща, професионалист.

Част от тези представи сме получили от семействата, в които сме израснали.

И точно тук често възникват конфликти.

За единия „добър партньор“ може да означава човек, който прекарва много време със семейството. За другия — човек, който работи усилено, за да осигури сигурност.

И двамата могат да искат добро за семейството и въпреки това да преживяват поведението на другия като липса на грижа.

Затова зад спора понякога е по-полезно да потърсим не виновния, а значението.

  • Какво означава за Вас да бъдете добър родител?
  • Какво означава професионалният успех?
  • Каква роля има свободата?
  • Какво очаквате от партньора си?

Когато тези очаквания могат да бъдат изговорени, различията вече не изглеждат толкова заплашителни.

3. Създавайте общи цели, без да губите личните си мечти

Споделеният живот има нужда от посока.

Общите цели могат да бъдат съвсем конкретни — дом, дете, пътуване, финансова сигурност.

Но могат да бъдат и много по-дълбоки:

  • Какъв живот искаме да създадем?
  • Как искаме да отгледаме децата си?
  • Какво бихме искали един ден те да помнят за нашето семейство?
  • Как искаме да остаряваме заедно?
  • Какво искаме да даваме на хората около нас?

Важно е обаче общата мечта да не поглъща индивидуалната.

Зрялото партньорство позволява на всеки да продължи да се развива и същевременно да усеща, че другият не е пречка пред този процес, а човек, който се интересува от него.

Понякога едно от най-силните послания във връзката е: „Мечтата ти е важна за мен, дори когато не е моя мечта.“

4. Разпознавайте ценностите и символите, които Ви свързват

Всяка двойка има неща, които означават много повече, отколкото изглежда отвън.

Домът например може да означава сигурност. Семейната вечеря — принадлежност. Определена снимка — преминато изпитание. Пътуването — свобода. Брачната халка — обещание. Стара вещ — връзка с поколенията.

Тези символи носят историята на двойката.

Зад тях стоят и по-дълбоките ценности: доверие, лоялност, свобода, честност, щедрост, грижа, семейство, развитие.

Когато партньорите знаят кои ценности са важни за тях, ежедневните решения започват да имат по-голям контекст.

А какво се случва с конфликтите?

Споделеният смисъл не премахва конфликтите.

Щастливите двойки също спорят.

Разликата е, че зад конкретния спор те постепенно се научават да виждат човека.

Понякога зад конфликт за пари стои потребност от сигурност. Зад спор за работа — мечта за признание. Зад ревността — страх от загуба. Зад желанието за повече време заедно — потребност да бъдем важни за другия.

Когато двойката успее да премине от въпроса „Кой е прав?“ към въпроса „Какво е важно за теб тук?“, конфликтът може да се превърне във възможност за по-дълбоко познаване.

Малките ежедневни стъпки — „вълшебните шест часа“

Една от практическите идеи, свързвани с подхода на Готман, е т.нар. Magic Six Hours — приблизително шест часа седмично, разпределени в малки моменти на целенасочена грижа за отношенията.

Не шест часа наведнъж.

А малки моменти през седмицата:

  • няколко минути сутрин, за да знаем какво предстои на другия;
  • разговор след края на работния ден;
  • ежедневни прояви на възхищение и признателност;
  • физическа нежност;
  • време за двама;
  • седмичен разговор за това как се чувстваме във връзката.

Смисълът не е тези минути да бъдат измервани с хронометър.

Смисълът е отношенията да получават съзнателно място в живота ни, вместо да очакваме близостта да се поддържа сама.

Един малък експеримент за двама

Опитайте през следващата седмица да отделите половин час само за този разговор.

Всеки от Вас може да отговори на четири въпроса:

  • Кой наш малък ритуал обичам най-много?
  • Коя твоя мечта искам да подкрепя повече?
  • Какво искам да бъде характерно за нашето семейство?
  • Какво бих искал никога да не изгубим като двойка?

Не спорете с отговорите на другия. Не ги поправяйте. Не търсете веднага решение.

Само слушайте.

Понякога близостта започва именно там — в преживяването, че другият действително се интересува от вътрешния ни свят.

Връзката не е завършен проект

Дълготрайната любов не е състояние, което веднъж постигаме и след това просто притежаваме.

Тя е процес.

Хората се променят. Мечтите се променят. Семействата преминават през различни житейски етапи. Това, което е имало смисъл за една двойка преди десет години, може да има нужда да бъде предоговорено днес.

Затова един от важните въпроси не е само:

„Обичаме ли се?“

а и:

„Продължаваме ли да се познаваме?“

Споделеният смисъл се изгражда всеки път, когато проявяваме любопитство към човека до нас; когато пазим малките си ритуали; когато се интересуваме от неговите мечти; когато намираме място за различията и когато съзнателно решаваме какво искаме да бъде нашето „ние“.

Може би именно това е една от тайните на дълготрайната любов — не да останем същите хора, които сме били в началото, а да продължаваме да се откриваме и избираме през различните периоди от живота.

Когато разговорът между двама вече е труден

Понякога партньорите знаят, че искат да бъдат по-близо, но всеки опит за разговор завършва със спор, защита, мълчание или отдалечаване.

Тогава терапевтичното пространство може да помогне не за да определи кой е прав и кой греши, а за да направи видими потребностите, страховете, мечтите и повтарящите се модели, които стоят зад конфликта.

Ако усещате, че сте изгубили близостта помежду си, преживявате повтарящи се или безизходни конфликти или просто искате да изградите по-съзнателна и устойчива връзка, можете да отправите запитване за партньорска или семейна консултация.

Изпратете запитване за консултация →

Свързани теми

Източници и допълнителна информация

Статията е разработена по идеи от модела на д-р Джон Готман и книгата на Джон Готман и Нан Силвър „Седемте принципа на успешния брак“.